7 авг. 2025 г., 17:51

Огледало

190 0 0

На стените сиви, в малка празна стая,

Самотно огледало на ръждив пирон виси,

Паяжина кротко в ъгъла се олюлява,

Закърпени завеси спират светлите лъчи.

 

Потънал в прах, пред огледалото забравен,

Дървен стол с тюркоазена подплата,

На него дух безлик, от дим направен,

Изгубен, сам, потънал в нищетата.

 

И като облак чер, надвесил се над него,

Забулен спомен за отминалите дни,

Тюркоазеният стол за него е ковчега,

Мъртвецът жив, безмълвен, сам стои.

 

А в огледалото отсреща образ няма,

Отражението мъртво в сенките лежи,

Душата му с дълбока и кървяща рана,

На пода, във прахта, последен дъх таи.

 

Предал се бе на своята присъда,

Че осъден бе на залезе в тъмнината,

Ала бе забравил също, че отдавна

Заключена отвътре бе вратата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...