Aug 7, 2025, 5:51 PM

Огледало

  Poetry » Other
191 0 0

На стените сиви, в малка празна стая,

Самотно огледало на ръждив пирон виси,

Паяжина кротко в ъгъла се олюлява,

Закърпени завеси спират светлите лъчи.

 

Потънал в прах, пред огледалото забравен,

Дървен стол с тюркоазена подплата,

На него дух безлик, от дим направен,

Изгубен, сам, потънал в нищетата.

 

И като облак чер, надвесил се над него,

Забулен спомен за отминалите дни,

Тюркоазеният стол за него е ковчега,

Мъртвецът жив, безмълвен, сам стои.

 

А в огледалото отсреща образ няма,

Отражението мъртво в сенките лежи,

Душата му с дълбока и кървяща рана,

На пода, във прахта, последен дъх таи.

 

Предал се бе на своята присъда,

Че осъден бе на залезе в тъмнината,

Ала бе забравил също, че отдавна

Заключена отвътре бе вратата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nebula All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...