Огледало

На стените сиви, в малка празна стая,

Самотно огледало на ръждив пирон виси,

Паяжина кротко в ъгъла се олюлява,

Закърпени завеси спират светлите лъчи.

Потънал в прах, пред огледалото забравен,

Дървен стол с тюркоазена подплата,

На него дух безлик, от дим направен,

Изгубен, сам, потънал в нищетата.

И като облак чер, надвесил се над него,

Забулен спомен за отминалите дни,

Тюркоазеният стол за него е ковчега,

Мъртвецът жив, безмълвен, сам стои.

А в огледалото отсреща образ няма,

Отражението мъртво в сенките лежи,

Душата му с дълбока и кървяща рана,

На пода, във прахта, последен дъх таи.

Предал се бе на своята присъда,

Че осъден бе на залезе в тъмнината,

Ала бе забравил също, че отдавна

Заключена отвътре бе вратата.