Огледало
Всъщност сме трима,
по-рядко двама –
гледам отсреща и отстрани.
Другият образ,
навътре ме мами,
все фантазира, очи във очи.
Танци без принца,
защо да се сърдя,
чукне ли гонгът,
зорница зори.
Балът не свършва,
няма измама,
на куц крак се съмва
в поля и гори.
Старо е вече
това огледало.
Пак отразява
тъга и копнеж.
Бие кристално
сърцето отляво,
вдясно приглася
тази дяволска вещ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
