Огледало
Всъщност сме трима,
по-рядко двама –
гледам отсреща и отстрани.
Другият образ,
навътре ме мами,
все фантазира, очи във очи.
Танци без принца,
защо да се сърдя,
чукне ли гонгът,
зорница зори.
Балът не свършва,
няма измама,
на куц крак се съмва
в поля и гори.
Старо е вече
това огледало.
Пак отразява
тъга и копнеж.
Бие кристално
сърцето отляво,
вдясно приглася
тази дяволска вещ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
