30.08.2017 г., 8:50

Огледало

554 1 1

 

Всъщност сме трима,

по-рядко двама –

гледам отсреща и отстрани.

Другият образ,

навътре ме мами,

все фантазира, очи във очи.

Танци без принца,

защо да се сърдя,

чукне ли гонгът,

зорница зори.

Балът не свършва,

няма измама,

на куц крак се съмва

в поля и гори.

Старо е вече

това огледало.

Пак отразява

тъга и копнеж.

Бие кристално

сърцето отляво,

вдясно приглася

тази дяволска вещ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...