Всъщност сме трима,
по-рядко двама –
гледам отсреща и отстрани.
Другият образ,
навътре ме мами,
все фантазира, очи във очи.
Танци без принца,
защо да се сърдя,
чукне ли гонгът,
зорница зори.
Балът не свършва,
няма измама,
на куц крак се съмва
в поля и гори.
Старо е вече
това огледало.
Пак отразява
тъга и копнеж.
Бие кристално
сърцето отляво,
вдясно приглася
тази дяволска вещ.
© Христина Комаревска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
