1 нояб. 2011 г., 12:16

Огнена импресия

847 0 7

 

------------

 

 

Нахлуваш напоително

(с цвят мерло)

в лунните ми вечери.

Някъде из течните следи

съм в търсене на себе си,
а намирам теб.
По всяка твоя извивка
желанията ми напипват
близост, родена в
преодолени разстояния,
задръжки и вяра.
Изпиваме от себе си тишината,
но оставаме жадни над
червената пяна струйни капки.
В сърцето ми е слънчево,
лъчите ти минават през мен.
Като филтър пропускам
само онези, които ще помогнат
да узрее и последното зърно
на вярата, че ти си...
Чашата е пълна с бавни
глътки екстаз ( цвят мерло) .
Отразен в очите ти,
прилича на огън
и червени езици ни
прегръщат съединени.
Вечността не е обещание,

но я намирам в
цветното ти присъствие
над моята топла емоция

там...
в мерлото...

 

----------

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...