1.11.2011 г., 12:16

Огнена импресия

846 0 7

 

------------

 

 

Нахлуваш напоително

(с цвят мерло)

в лунните ми вечери.

Някъде из течните следи

съм в търсене на себе си,
а намирам теб.
По всяка твоя извивка
желанията ми напипват
близост, родена в
преодолени разстояния,
задръжки и вяра.
Изпиваме от себе си тишината,
но оставаме жадни над
червената пяна струйни капки.
В сърцето ми е слънчево,
лъчите ти минават през мен.
Като филтър пропускам
само онези, които ще помогнат
да узрее и последното зърно
на вярата, че ти си...
Чашата е пълна с бавни
глътки екстаз ( цвят мерло) .
Отразен в очите ти,
прилича на огън
и червени езици ни
прегръщат съединени.
Вечността не е обещание,

но я намирам в
цветното ти присъствие
над моята топла емоция

там...
в мерлото...

 

----------

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...