3 нояб. 2022 г., 07:29  

Огнена лава

966 10 8

Ситен дъждец и песен на птици,
листопаден звън от натежали лозници.
Чашка кафе в мъгливата утрин,
крие се слънцето - май е на ужким.

Есента развяла златни къдрици
прегръща дърветата - есенни жрици.
Вятърко скрил се нейде... не шава,
в тази жега захвърлил е шала.

Танцуват листата и пръскат искрици,
по земята сипят се - също жълтици.
Есента пристъпя смугла и млада,
след себе си жари - огнена лава.

01.10.2022г.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...