В прегръдка ти ме залюлей,
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял
побъркан нестинар. Ти би ли?
Сестра на въглен засиял –
това съм аз. Побързай, мили!
Ще дойде някак изведнъж
септември – сянката неясна.
Сестра ще съм на онзи дъжд,
след който тихо ще угасна...
https://youtu.be/yXz6J9kxycs?si=PRVoLS-h-9DZqMpn
© Надежда Ангелова Все права защищены