12.08.2024 г., 23:59

Огнено

390 1 4

В прегръдка ти ме залюлей,  
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.

 

По стъпките ми би вървял
побъркан нестинар. Ти би ли?
Сестра на въглен засиял –
това съм аз. Побързай, мили!

 

Ще дойде някак изведнъж
септември – сянката неясна.
Сестра ще съм на онзи дъжд,
след който тихо ще угасна...

 

https://youtu.be/yXz6J9kxycs?si=PRVoLS-h-9DZqMpn

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...