12.08.2024 г., 23:59

Огнено

395 1 4

В прегръдка ти ме залюлей,  
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.

 

По стъпките ми би вървял
побъркан нестинар. Ти би ли?
Сестра на въглен засиял –
това съм аз. Побързай, мили!

 

Ще дойде някак изведнъж
септември – сянката неясна.
Сестра ще съм на онзи дъжд,
след който тихо ще угасна...

 

https://youtu.be/yXz6J9kxycs?si=PRVoLS-h-9DZqMpn

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...