Aug 12, 2024, 11:59 PM

Огнено

  Poetry
393 1 4

В прегръдка ти ме залюлей,  
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.

 

По стъпките ми би вървял
побъркан нестинар. Ти би ли?
Сестра на въглен засиял –
това съм аз. Побързай, мили!

 

Ще дойде някак изведнъж
септември – сянката неясна.
Сестра ще съм на онзи дъжд,
след който тихо ще угасна...

 

https://youtu.be/yXz6J9kxycs?si=PRVoLS-h-9DZqMpn

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...