В прегръдка ти ме залюлей,
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял
побъркан нестинар. Ти би ли?
Сестра на въглен засиял –
това съм аз. Побързай, мили!
Ще дойде някак изведнъж
септември – сянката неясна.
Сестра ще съм на онзи дъжд,
след който тихо ще угасна...
https://youtu.be/yXz6J9kxycs?si=PRVoLS-h-9DZqMpn
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
