20 окт. 2016 г., 09:39

Огниво

573 0 4

Сред заревото там, далече,

където хоризонтът целува небето

и денят посреща своята вечер,

аз видях отново момчето,

което очаква винаги нещо...

 

дали луната кога ще изплува,

да го превърне в призрачна сянка

или звездите кога ще затанцуват –

бели нимфи на безкрайна полянка,

в очи му които с обич палуват?...

 

Знам ли... Едно е сигурно –

душата му за нещо се моли

и все чака, безспирно

нещо, с което от залеза топъл

ще вземе за сърцето огниво...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...