20 oct 2016, 9:39

Огниво

  Poesía
575 0 4

Сред заревото там, далече,

където хоризонтът целува небето

и денят посреща своята вечер,

аз видях отново момчето,

което очаква винаги нещо...

 

дали луната кога ще изплува,

да го превърне в призрачна сянка

или звездите кога ще затанцуват –

бели нимфи на безкрайна полянка,

в очи му които с обич палуват?...

 

Знам ли... Едно е сигурно –

душата му за нещо се моли

и все чака, безспирно

нещо, с което от залеза топъл

ще вземе за сърцето огниво...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...