20.10.2016 г., 9:39 ч.

Огниво 

  Поезия
411 0 4

Сред заревото там, далече,

където хоризонтът целува небето

и денят посреща своята вечер,

аз видях отново момчето,

което очаква винаги нещо...

 

дали луната кога ще изплува,

да го превърне в призрачна сянка

или звездите кога ще затанцуват –

бели нимфи на безкрайна полянка,

в очи му които с обич палуват?...

 

Знам ли... Едно е сигурно –

душата му за нещо се моли

и все чака, безспирно

нещо, с което от залеза топъл

ще вземе за сърцето огниво...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??