Сред заревото там, далече,
където хоризонтът целува небето
и денят посреща своята вечер,
аз видях отново момчето,
което очаква винаги нещо...
дали луната кога ще изплува,
да го превърне в призрачна сянка
или звездите кога ще затанцуват –
бели нимфи на безкрайна полянка,
в очи му които с обич палуват?...
Знам ли... Едно е сигурно –
душата му за нещо се моли
и все чака, безспирно
нещо, с което от залеза топъл
ще вземе за сърцето огниво...
© Валентин Василев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти!