Ограда от мълчание
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност,
от мен – отдавна нямата река.
В дълбокото да влезеш, не е лесно,
през бездната на собствена тъга.
Дели ме само телена ограда -
на болката, безмилостен затвор.
Не бих могла, не искам пак да страдам
за нечий сляп, лишен от пламък взор.
И всеки в своя ад, на въртележка,
върти се. И обречено мълчи.
В основата на всичките ни грешки
се зъби страх, от който ни горчи...
За нас не чакам нищо от небето,
не питам се кога, какво и как,
защото помня – казал бе поетът,
„...прегръдка между бездни ражда мрак“.*
· * Цитатът е от произведение на Добромир Тонев.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
