Огънче в душата
Днес ръката ми е топла -
огънче, запалено със съчки,
пламък , потреперил с обич,
нужда от човешка същност.
Поеми я, аз не се срамувам
да призная, че съм крехка,
нямам рамо, нямам бъдност,
само ти си и сърцето.
Пак ще легна в тихо ложе,
сбръчкани чаршафите не стенат,
листчета червени рози
съхнат, сгушени до мене.
Тази длан ще те достигне -
само да склопя очите.
Огънче в душата свети,
но удавят го сълзите.
Някой ден, когато тръгна,
този свят ще го заключа,
ще вървя и нощ и ден -
искам в тебе да се сгуша.
С нови съчки ще запаля
свещите на цяла църква.
Колкото живот остава
твой е! После ще съм мъртва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
