Огънче в душата
Днес ръката ми е топла -
огънче, запалено със съчки,
пламък , потреперил с обич,
нужда от човешка същност.
Поеми я, аз не се срамувам
да призная, че съм крехка,
нямам рамо, нямам бъдност,
само ти си и сърцето.
Пак ще легна в тихо ложе,
сбръчкани чаршафите не стенат,
листчета червени рози
съхнат, сгушени до мене.
Тази длан ще те достигне -
само да склопя очите.
Огънче в душата свети,
но удавят го сълзите.
Някой ден, когато тръгна,
този свят ще го заключа,
ще вървя и нощ и ден -
искам в тебе да се сгуша.
С нови съчки ще запаля
свещите на цяла църква.
Колкото живот остава
твой е! После ще съм мъртва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
