Огънче в душата
Днес ръката ми е топла -
огънче, запалено със съчки,
пламък , потреперил с обич,
нужда от човешка същност.
Поеми я, аз не се срамувам
да призная, че съм крехка,
нямам рамо, нямам бъдност,
само ти си и сърцето.
Пак ще легна в тихо ложе,
сбръчкани чаршафите не стенат,
листчета червени рози
съхнат, сгушени до мене.
Тази длан ще те достигне -
само да склопя очите.
Огънче в душата свети,
но удавят го сълзите.
Някой ден, когато тръгна,
този свят ще го заключа,
ще вървя и нощ и ден -
искам в тебе да се сгуша.
С нови съчки ще запаля
свещите на цяла църква.
Колкото живот остава
твой е! После ще съм мъртва.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Финалът... Казва всичко!
Поздравявам те 🌹💖🌹 -
Благодаря ви, приятели!
-
Хареса ми!
И - не бързай, де! -
Страхотно е! Браво!
-
Да пишеш стихове с душата си ... е като да се разхождаш с шлифер на голо из парка ... Харесвам това, което показваш ... ))) Хората са тълпа, докато са заедно ... )))))
-
Пепи, Деа....
-
Прекрасно!
-
Много ми хареса!
-
, Благодаря ти Ивелин, но не всички харесват стихотворенията ми, реалист съм, пиша, защото чувствам, а дали са хубави, казват хората.
-
Не го наричай драскане ... )))
-
Благодаря ви! Ивелин даде ми нова тема за драскане...
-
Амброзия е любовта на зрялата жена ... дарените с нея са богоизбрани ... )))
-
Отдаденост ❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
твой е! После ще съм мъртва."
Убедителен и самоотвержен финал, Геновева. Запомнящ се!