Огърлица
Герданът ми се скъса. Разпиля се.
Мънистата потънаха в тревата -
опитвам се във шепа да ги събера,
но вместо тях събрала съм росата.
От слънцето ще взема златна нишка,
от росни капки ще нанижа нов гердан,
при теб ще дойда и ще те попитам
какво от мен ще искаш да ти дам.
Ако поискаш слънчевия наниз,
ще си отида, без да те виня.
Но ако искаш мен самата... Прегърни ме.
И замълчи - сама ще разбера.
Мънистата потънаха в тревата -
опитвам се във шепа да ги събера,
но вместо тях събрала съм росата.
От слънцето ще взема златна нишка,
от росни капки ще нанижа нов гердан,
при теб ще дойда и ще те попитам
какво от мен ще искаш да ти дам.
Ако поискаш слънчевия наниз,
ще си отида, без да те виня.
Но ако искаш мен самата... Прегърни ме.
И замълчи - сама ще разбера.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
