27 окт. 2022 г., 22:25

Oх, да можех аз да пиша!

649 0 0

Oх, да можех аз да пиша,

щях да се обезсмъртя,

щях като Луций Ахенобарба

поеми в пепел да творя,

 

Щях да възхвалям красотата своя,

Троя, музата на гениалността,

щях да свиря на любимата си лира,

всред огъня на нощта.

 

Щях Луната да обагря,

с морета от порочната ви кръв,

щях да погна зевса, този глупав шут!

 

О! Аз обичам да обличам

суетата своя в цветни слова,

коня си в сенатор ще въздигна,

само да си угодя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...