Oх, да можех аз да пиша,
щях да се обезсмъртя,
щях като Луций Ахенобарба
поеми в пепел да творя,
Щях да възхвалям красотата своя,
Троя, музата на гениалността,
щях да свиря на любимата си лира,
всред огъня на нощта.
Щях Луната да обагря,
с морета от порочната ви кръв,
щях да погна зевса, този глупав шут!
О! Аз обичам да обличам
суетата своя в цветни слова,
коня си в сенатор ще въздигна,
само да си угодя!
© Александър All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
