Океан
Ти виждаш ли, скъпи, как птиците сплитат
венчета от обич в небе от сатен?
Душите ни в пухкави облаци скитат,
а Слънцето ласкаво грее над мен.
Дали си сънувал очите ми, мили?
(Тъй както бленувах за твоите аз.)
Ръцете ти всичко от мен са пленили...
Звезди и дъги се зараждат от нас.
Ти чуваш ли, обич? Сърцето ми бие...
Тупти и препуска... живее за теб.
Дори океан от лъжи ще изпие,
щом нужно това е... за Нас и за Теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
