Оковани
Настръхнали думи, лишени от плам,
размахана песен, без никакъв свян,
откраднати мисли, ранено сърце,
усещам, че нещо случва ни се...
Ледени тръпки, смразяващи те.
Безшумни стъпки, убиващи те,
рана безкръвна, пленена душа,
чуваш ли как аз дишам едва?
* * *
Оковани сме със теб и осъдени днес,
защото любовта ни вижда своя край.
Защото сме вече всеки с друг интерес
и ще се видим пак, ако има рай...
размахана песен, без никакъв свян,
откраднати мисли, ранено сърце,
усещам, че нещо случва ни се...
Ледени тръпки, смразяващи те.
Безшумни стъпки, убиващи те,
рана безкръвна, пленена душа,
чуваш ли как аз дишам едва?
* * *
Оковани сме със теб и осъдени днес,
защото любовта ни вижда своя край.
Защото сме вече всеки с друг интерес
и ще се видим пак, ако има рай...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диян Каролев Все права защищены
