3 abr 2008, 14:23

Оковани 

  Poesía » De amor
784 0 1
Настръхнали думи, лишени от плам,
размахана песен, без никакъв свян,
откраднати мисли, ранено сърце,
усещам, че нещо случва ни се...

Ледени тръпки, смразяващи те.
Безшумни стъпки, убиващи те,
рана безкръвна, пленена душа,
чуваш ли как аз дишам едва?

* * *

Оковани сме със теб и осъдени днес,
защото любовта ни вижда своя край.
Защото сме вече всеки с друг интерес
и ще се видим пак, ако има рай...

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??