3 abr 2008, 14:23

Оковани

1.2K 0 1
Настръхнали думи, лишени от плам,
размахана песен, без никакъв свян,
откраднати мисли, ранено сърце,
усещам, че нещо случва ни се...

Ледени тръпки, смразяващи те.
Безшумни стъпки, убиващи те,
рана безкръвна, пленена душа,
чуваш ли как аз дишам едва?

* * *

Оковани сме със теб и осъдени днес,
защото любовта ни вижда своя край.
Защото сме вече всеки с друг интерес
и ще се видим пак, ако има рай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...