Apr 3, 2008, 2:23 PM

Оковани

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Настръхнали думи, лишени от плам,
размахана песен, без никакъв свян,
откраднати мисли, ранено сърце,
усещам, че нещо случва ни се...

Ледени тръпки, смразяващи те.
Безшумни стъпки, убиващи те,
рана безкръвна, пленена душа,
чуваш ли как аз дишам едва?

* * *

Оковани сме със теб и осъдени днес,
защото любовта ни вижда своя край.
Защото сме вече всеки с друг интерес
и ще се видим пак, ако има рай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диян Каролев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...