1 июн. 2018 г., 00:42

Оковите ни

757 1 0

 

Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.

Животът ни не е лесен,

да съществуваш в несъществуваноето на простия живот

и да гледаш право в очите старецът едноок,

трябва да си смел.

Но фатално е, когаго

забравиш...

Когато забравиш, че не си истински.

Просто частица от тяло, което не виждаш,

душа, която не познаваш.

Мирно! За всички жертви на нямата си история и пустия пейзаж сред тях,

нека никой не повтаря техния грях

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

51 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...