Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.

Животът ни не е лесен,

да съществуваш в несъществуваноето на простия живот

и да гледаш право в очите старецът едноок,

трябва да си смел.

Но фатално е, когаго

забравиш...

Когато забравиш, че не си истински.

Просто частица от тяло, което не виждаш,

душа, която не познаваш.

Мирно! За всички жертви на нямата си история и пустия пейзаж сред тях,

нека никой не повтаря техния грях