1 июн. 2018 г., 00:42

Оковите ни

763 1 0

 

Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.

Животът ни не е лесен,

да съществуваш в несъществуваноето на простия живот

и да гледаш право в очите старецът едноок,

трябва да си смел.

Но фатално е, когаго

забравиш...

Когато забравиш, че не си истински.

Просто частица от тяло, което не виждаш,

душа, която не познаваш.

Мирно! За всички жертви на нямата си история и пустия пейзаж сред тях,

нека никой не повтаря техния грях

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

51 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...