1 июн. 2018 г., 00:42

Оковите ни

762 1 0

 

Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.

Животът ни не е лесен,

да съществуваш в несъществуваноето на простия живот

и да гледаш право в очите старецът едноок,

трябва да си смел.

Но фатално е, когаго

забравиш...

Когато забравиш, че не си истински.

Просто частица от тяло, което не виждаш,

душа, която не познаваш.

Мирно! За всички жертви на нямата си история и пустия пейзаж сред тях,

нека никой не повтаря техния грях

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

51 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...