Jun 1, 2018, 12:42 AM

Оковите ни 

  Poetry
502 0 0

 

Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.

Животът ни не е лесен,

да съществуваш в несъществуваноето на простия живот

и да гледаш право в очите старецът едноок,

трябва да си смел.

Но фатално е, когаго

забравиш...

Когато забравиш, че не си истински.

Просто частица от тяло, което не виждаш,

душа, която не познаваш.

Мирно! За всички жертви на нямата си история и пустия пейзаж сред тях,

нека никой не повтаря техния грях

 

© Димана All rights reserved.

The work is a contestant:

Накъде вървиш, човеко? »

51 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??