Небето е облякло сивата си шуба
като някой старец облачен и дългобрад
и само нашите уши дочуват
тишината в улиците на града.
Есента подостря кривата си брадва,
а ние с теб седим върху дъжда
и чакаме душите ни да се зарадват
на спомена от първото ни ''Да''.
И чакаме,но чакането ни превърна
в две есенни листа със вятъра на път,
които само през октомври се прегръщат
и през октомври ще се разделят...
© Божидар Георгиев Все права защищены