23.10.2011 г., 11:12

Октомври

2.3K 0 3

Небето е облякло сивата си шуба
като някой старец облачен и дългобрад
и само нашите уши дочуват
тишината в улиците на града.


Есента подостря кривата си брадва,
а ние с теб седим върху дъжда
и чакаме душите ни да се зарадват
на спомена от първото ни ''Да''.


И чакаме,но чакането ни превърна
в две есенни листа със вятъра на път,
които само през октомври се прегръщат
и през октомври ще се разделят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...