Небето е облякло сивата си шуба
като някой старец облачен и дългобрад
и само нашите уши дочуват
тишината в улиците на града.
Есента подостря кривата си брадва,
а ние с теб седим върху дъжда
и чакаме душите ни да се зарадват
на спомена от първото ни ''Да''.
И чакаме,но чакането ни превърна
в две есенни листа със вятъра на път,
които само през октомври се прегръщат
и през октомври ще се разделят...
© Божидар Георгиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
