Октомври
Октомври беше, ти като замина.
(И дядо си замина през октомври...)
И аз прегърнах дишащата зима,
която всяка вечер с него спори.
Остана само споменът за лято.
За болката и спазъмът отляво.
За боси стъпала и хапещ вятър
и времето, което в мен е спряло.
Октомври беше, ти като замина.
(И птичката ми отлетя октомври...)
Родена през поредната ми зима,
последната, така че, да я помня.
Остана само старата и кукла,
два молива, подвързана тетрадка.
Кутия, замирисала на гнило...
със камъчки от детската площадка.
Октомври беше... ти като замина.
И аз ще си замина през октомври.
А още месец имам... за умиране,
но нямам теб сега... да поговорим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
