Feb 7, 2018, 8:48 AM  

Октомври

  Poetry » Other
2.4K 10 10

Октомври беше, ти като замина.

(И дядо си замина през октомври...)

И аз прегърнах дишащата зима,

която всяка вечер с него спори.

 

Остана само споменът за лято.

За болката и спазъмът отляво.

За боси стъпала и хапещ вятър

и времето, което в мен е спряло.

 

Октомври беше, ти като  замина.

(И птичката ми отлетя октомври...)

Родена през поредната ми зима,

последната, така че, да я помня.

 

Остана само старата и кукла,

два молива, подвързана тетрадка.

Кутия, замирисала на гнило...

със камъчки  от детската площадка.

 

Октомври беше... ти като замина.

И аз ще си замина през октомври. 

А още месец имам... за умиране,

но нямам теб сега... да поговорим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...