Октомври беше, ти като замина.
(И дядо си замина през октомври...)
И аз прегърнах дишащата зима,
която всяка вечер с него спори.
Остана само споменът за лято.
За болката и спазъмът отляво.
За боси стъпала и хапещ вятър
и времето, което в мен е спряло.
Октомври беше, ти като замина.
(И птичката ми отлетя октомври...)
Родена през поредната ми зима,
последната, така че, да я помня. ...