7.02.2018 г., 8:48 ч.  

Октомври 

  Поезия » Друга
1948 10 10

Октомври беше, ти като замина.

(И дядо си замина през октомври...)

И аз прегърнах дишащата зима,

която всяка вечер с него спори.

 

Остана само споменът за лято.

За болката и спазъмът отляво.

За боси стъпала и хапещ вятър

и времето, което в мен е спряло.

 

Октомври беше, ти като  замина.

(И птичката ми отлетя октомври...)

Родена през поредната ми зима,

последната, така че, да я помня.

 

Остана само старата и кукла,

два молива, подвързана тетрадка.

Кутия, замирисала на гнило...

със камъчки  от детската площадка.

 

Октомври беше... ти като замина.

И аз ще си замина през октомври. 

А още месец имам... за умиране,

но нямам теб сега... да поговорим.

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??