7 feb 2018, 8:48  

Октомври 

  Poesía » Otra
1947 10 10

Октомври беше, ти като замина.

(И дядо си замина през октомври...)

И аз прегърнах дишащата зима,

която всяка вечер с него спори.

 

Остана само споменът за лято.

За болката и спазъмът отляво.

За боси стъпала и хапещ вятър

и времето, което в мен е спряло.

 

Октомври беше, ти като  замина.

(И птичката ми отлетя октомври...)

Родена през поредната ми зима,

последната, така че, да я помня.

 

Остана само старата и кукла,

два молива, подвързана тетрадка.

Кутия, замирисала на гнило...

със камъчки  от детската площадка.

 

Октомври беше... ти като замина.

И аз ще си замина през октомври. 

А още месец имам... за умиране,

но нямам теб сега... да поговорим.

 

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??