Октомври
Октомври слага своята дъждовна шапка
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата.
И тича вятърът, отвързан като куче.
Със шал от самота намята се земята.
И чака само зимата да ù се случи.
А нощите - изгубени въздишки
в тревата по отминалото лято -
не искат и не обещават нищо.
И есента промъква се в душата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
