Октомври слага своята дъждовна шапка
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата.
И тича вятърът, отвързан като куче.
Със шал от самота намята се земята.
И чака само зимата да ù се случи.
А нощите - изгубени въздишки
в тревата по отминалото лято -
не искат и не обещават нищо.
И есента промъква се в душата...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
