Oct 27, 2014, 5:32 PM

Октомври 

  Poetry » Other
621 1 8
Октомври слага своята дъждовна шапка
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата.
И тича вятърът, отвързан като куче.
Със шал от самота намята се земята.
И чака само зимата да ù се случи.
А нощите - изгубени въздишки
в тревата по отминалото лято -
не искат и не обещават нищо.
И есента промъква се в душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??