27.10.2014 г., 17:32 ч.

Октомври 

  Поезия » Друга
626 1 8
Октомври слага своята дъждовна шапка
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата.
И тича вятърът, отвързан като куче.
Със шал от самота намята се земята.
И чака само зимата да ù се случи.
А нощите - изгубени въздишки
в тревата по отминалото лято -
не искат и не обещават нищо.
И есента промъква се в душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??