... олеандрите цъфнаха в бяло...
Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност
ги примамва смъртта. Неизбежно.
Цигуларю, не ти ли е жал?
Персеиди огряват Всемира,
а душата ми тихо умира
и краде олеандърът бял,
любовта ми и нежните рими,
на цигулката ти посвири ми,
освети ми нощта... Като ден,
събуди ме... И нека говорят,
догори ли в зори метеорът,
аз ще зная, че само за мен,
олеандрите цъфнаха в бяло...
Ти свири... За любов... И начало...
https://youtu.be/QlD5gc_Mo9U?si=NCbX17uQB5GEEj5u
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
