25.07.2025 г., 20:25

... олеандрите цъфнаха в бяло...

183 2 2

Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност
ги примамва смъртта. Неизбежно.

 

Цигуларю, не ти ли е жал?
Персеиди огряват Всемира,
а душата ми тихо умира
и краде олеандърът бял,
любовта ми и нежните рими,
на цигулката ти посвири ми,

 

освети ми нощта... Като ден,
събуди ме... И нека говорят,
догори ли в зори метеорът,
аз ще зная, че само за мен,
олеандрите цъфнаха в бяло...
Ти свири... За любов... И начало...

 

https://youtu.be/QlD5gc_Mo9U?si=NCbX17uQB5GEEj5u

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...