Jul 25, 2025, 8:25 PM

... олеандрите цъфнаха в бяло...

  Poetry
182 2 2

Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност
ги примамва смъртта. Неизбежно.

 

Цигуларю, не ти ли е жал?
Персеиди огряват Всемира,
а душата ми тихо умира
и краде олеандърът бял,
любовта ми и нежните рими,
на цигулката ти посвири ми,

 

освети ми нощта... Като ден,
събуди ме... И нека говорят,
догори ли в зори метеорът,
аз ще зная, че само за мен,
олеандрите цъфнаха в бяло...
Ти свири... За любов... И начало...

 

https://youtu.be/QlD5gc_Mo9U?si=NCbX17uQB5GEEj5u

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...