6 окт. 2017 г., 11:07

Олъвчено 

  Поэзия
359 0 0

 

 

 

 

 

Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?

 

С гербери отвсякъде обрасъл,
сватосани с тръни и бодили,
гербът наш е празна ясла,
в която гладни крави си преживят.

 

Хей, Лъве, съвземи се,
утре няма и крава да остане,
мургави с теб ще се заситят,
че герберите лъв не хранят...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??