Oct 6, 2017, 11:07 AM

Олъвчено 

  Poetry
403 0 0
Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл,
сватосани с тръни и бодили,
гербът наш е празна ясла,
в която гладни крави си преживят.
Хей, Лъве, съвземи се,
утре няма и крава да остане,
мургави с теб ще се заситят,
че герберите лъв не хранят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??