Олъвчено

6.10.2017 г., 11:07 ч.

Поезия

327 0 0

Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?

С гербери отвсякъде обрасъл,
сватосани с тръни и бодили,
гербът наш е празна ясла,
в която гладни крави си преживят.

Хей, Лъве, съвземи се,
утре няма и крава да остане,
мургави с теб ще се заситят,
че герберите лъв не хранят...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.