Олъвчено
Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл,
сватосани с тръни и бодили,
гербът наш е празна ясла,
в която гладни крави си преживят.
Хей, Лъве, съвземи се,
утре няма и крава да остане,
мургави с теб ще се заситят,
че герберите лъв не хранят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
