6 июл. 2006 г., 12:37
Омайно
В онази нощ луната срамежливо
усмихваше се тихо на звездите.
Сгъстен от трепет, въздухът опиваше.
На лято пак ухаеше неистово.
А вятърът със нежна длан, невидим,
тревата милваше смирено влюбен
и шепнеше й самодивски стихове
от думи, в заклинания изгубени.
и с билка за любов ни омагьоса.
Светулки като свещи затрептяха.
Душите ни докоснаха се боси…
© Нели Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Отново се върнах тук! Прекрасно е!
-
много нежен и красив стих
-
Браво!Прекрасно!
Поздрави! -
омайва ...
-
Невероятна нежност и красота струи.
А и стиха е изпипан. Браво. -
Красив текст!Браво!Хенри
-
С вълшебен глас повика ни гората
и с билка за любов ни омагьоса.
Бъди все така омагьосана от любов!!!
Прекрасен стих! -
Магьосница на словото...
-
"...Душите ни докоснаха се боси..."
Красиво е! -
Браво,прекрасно е!Поздрави!
-
Страхотно е!Поздравявам те!
-
"Светулки като свещи затрептяха.
Душите ни докоснаха се боси…"
Омайно е наистина!
Поздравления! -
Присъединявам се към Ангел!
Чудесна си! -
Прекрасно е! Сякаш наистина ме докосна милувката на нощната гора!
-
Омайваш!!! Поздрави, Нели!!!
-
Прекрасно!
-
Много хубаво! Виждам го.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
