горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
6 jul 2006, 12:37

Омайно 

  Poesía
1274 0 17

В онази нощ луната срамежливо
усмихваше се тихо на звездите.
Сгъстен от трепет, въздухът опиваше.
На лято пак ухаеше неистово.

 

А вятърът със нежна  длан, невидим,
тревата милваше смирено влюбен
и шепнеше  й самодивски стихове
от думи, в заклинания изгубени.

 

С вълшебен глас повика ни гората
и с билка за любов ни омагьоса.
Светулки като свещи затрептяха.
Душите ни докоснаха  се боси…

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??