горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
6.07.2006 г., 12:37 ч.

Омайно 

  Поезия
1385 0 17

В онази нощ луната срамежливо
усмихваше се тихо на звездите.
Сгъстен от трепет, въздухът опиваше.
На лято пак ухаеше неистово.

 

А вятърът със нежна  длан, невидим,
тревата милваше смирено влюбен
и шепнеше  й самодивски стихове
от думи, в заклинания изгубени.

 

С вълшебен глас повика ни гората
и с билка за любов ни омагьоса.
Светулки като свещи затрептяха.
Душите ни докоснаха  се боси…

© Нели Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??