Омая
919
0
0
Мразиш ме, защото ме обичаш.
Отвъд морето, до небето.
От звездите, чак до дълбините.
Отвъд мен, дълбоко във душите.
Завинаги в сърцето.
И чакаш..... ден година храни.
Подклаждаш ги- омразата и любовта.
Аз съм ничия, но никога сама.
ГОРИ!
Сърцето е на клада.
Душата му го позволи..
и мъртъв си-
отиде на небето.
Но знаеш ли?
Завинаги оставаш си в сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maya Pancheva Все права защищены
