20.05.2020 г., 7:34

Омая

916 0 0

Мразиш ме, защото ме обичаш.

Отвъд морето, до небето.

От звездите, чак до дълбините.

Отвъд мен, дълбоко във душите.

               Завинаги в сърцето.

И чакаш..... ден година храни.

Подклаждаш ги- омразата и любовта.

 Аз съм ничия, но никога сама.

                                                ГОРИ!

Сърцето е на клада.

Душата му го позволи..

    и мъртъв си- 

                                отиде на небето.

Но знаеш ли?

                   Завинаги оставаш си в сърцето.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maya Pancheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...